Сърцето ми кърви от тежки думи.
В агония обича те дори.
Изстреля ги без жал, като куршуми
и нищичко не трепна в теб. Нали?

А аз съм майка. Ще прощавам!
В очите ми са немите сълзи.
На Бог се моля. Тайно се надявам
дори и да грешиш над теб да бди.

Боли ме и поемала обиди,
едничко искам - ти да си добре.
Сълзите крия, никой да не види,
че страдам аз за своето дете.

Когато любовта в стрела отровна
превръщаш я от  любовта боли.
И как да се науча? Как да превъзмогна
това, че ме раняваш точно ТИ?

Ще мине време. Аз ще съм далече.
Навярно черен гроб ще бъде моя дом.
Безумно тихо. Няма да те укорявам вече.
Дори не ще дочуеш моя стон.

В земята черна няма да изгние
сърцето ми ранявано без жал.
Сълзите твои зная ще изтрие.
Криле ще ти даде на твоя бал.

27,12,2014
гр.София